ЗАКЍЧАМ, -аш, несв. (диал.); закѝча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Закичвам. Но се едно: обичам, обичам те, / о, родино света, / с трендафили закичам те / и с лаврови листа. Ив. Вазов, Съч. II, 63. закичам се, закича се страд. и възвр.


Източник: Речник на българския език (онлайн)