ЗАКЍЧВАМ, -аш, несв.; закѝча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Забождам, втъквам, обикн. цвете в коса или върху дреха и др. за украшение. В този момент графът си спомни селяните, от които ходеше да си купува мляко и плодове. Момите го закичваха с пролетни цветя. С. Северняк, ВСД, 192. Дойчин отиде при него, откъсна цъфнала кадънка и я закичи на ухото му. К. Петканов, 33 II, 323. // Разш. Забождам, закачвам украшение или отличителен знак върху дрехата си. Аз също искам да ѝ направя подарък и за спомен ѝ закичвам хубава мартеница. закичвам се, закича се I. Страд. от закичвам. Вижда се – цялата в бяло. Като невеста. Покрита с цветя. Не, не е невеста. Така, с цветя, покриват мъртвите. А живите се закичват. Г. Манов, КД, 150. II. Възвр. от закичвам. Изтича до градината, откъсна росно цвете, настигна го и му го подаде. Той се зарадва, закичи се на ухото. К. Петканов, X, 136. – Сложете си веднага значката, другарю младши лейтенант! Не се засегна, но му стана неприятно, че трябва да се закичи – той не обичаше външните знаци. Б. Несторов, СР, 99. Двама от тях се нахвърлиха грубо върху мене за това, че не съм се закичил с оранжева лента. Мл. Исаев, Н, 52. На 1 март всички българи се закичваме с мартеница – символ на здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие.