ЗАКЛА̀ТВАМ1, -аш, несв. (диал.); заклàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Заклащам1. Винаги, когато ги зърнеше там [в кръчмата], Кючук Али се намусваше и заклатваше глава заплашително. Д. Калфов, Избр. разк., 273. заклатвам се, заклатя се страд.
ЗАКЛА̀ТВАМ СЕ несв. (диал.); заклàтя се св., непрех. Заклащам се.
ЗАКЛА̀ТВАМ2, -аш, несв. (диал.); заклàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Заклащам2. заклатвам се, заклатя се страд.
ЗАКЛА̀ТВАМ СЕ несв. (диал.); заклàтя се св., непрех. Заклащам се. Тя непременно е там! И малката му фигурка бързо се заклатва, доближава се до самите лица на дамите, разглежда ги внимателно. М. Кремен, СС, 81.