ЗАКЛА̀ЩАМ1, -аш, несв.; заклàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да клатя. Дойде и старият стрелочник бай Динко, заоглежда лехата, заклати глава и зацъка с език. М. Марчевски, П, 271. Белчо заклащаше глава, въздишаше дълбоко и почваше бавно да преживя с беззъбата си уста. Елин Пелин, Съч. II, 28. Заклати ли вятър върховете на дърветата, птичка ли се обади екливо някъде, всички тия признаци на чужди живот се отзовават в душата ти съвсем иначе, отколкото вън от гората. Ив. Вазов, Съч. XV, 46. заклащам се, заклатя се страд. Клоните се заклащат от напора на бурята.
ЗАКЛА̀ЩАМ СЕ несв.; заклàтя се св., непрех. Започвам да се клатя. Докато се вглеждах в лещака, аз очаквах всяка минута да се заклатят лесковите пръчки и да се покаже човекът с лисичата гугла. Н. Хайтов, ШГ, 227.
– Друга (диал.) форма: заклàтвам.
ЗАКЛА̀ЩАМ2, -аш, несв.; заклàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя нещо или някой да се клати за кратко време или от време на време; залюлявам2, поклащам. Беров се показа нетърпелив и не понесе мълчанието, отмести лакти и заклати масата. К. Петканов, В, 158. Вън вие вятърът, слаби пориви идат до нас и заклащат пламъка на свещта. Й. Йовков, Разк. II, 201. заклащам се, заклатя се страд.
ЗАКЛА̀ЩАМ СЕ несв.; заклàтя се св., непрех. 1. Изгубвам равновесие, устойчивост и се наклонявам или залитам ту в една, ту в друга посока; залюлявам се. С все сила блъсна масата, тя се заклати и няколко книги паднаха на пода. К. Петканов, В, 191. Предният медник се заклати на кобилицата, плисна и измокри лицето на Ради. К. Петканов, ЗлЗ, 184. – Ариф се изправи, краката му се заклатиха, но се задържа. Ще вървим заедно, но седни да пием само по едно. Б. Несторов, АР, 108.
2. Обикн. с предл. към. Тръгвам нанякъде, като се клатя, люлея; залюлявам се. Стойко загъна трупа в ямурлука, метна го на гръб и тръгна превит към корията. Юрталана се заклати след него като сянка. Г. Караславов, С, 56. Старата жена изтри с длан потеклите от очите ѝ сълзи и като се обърна, заклати се към богаташкия двор. П. Здравков, НД, 72. Той въздъхна през нос и се заклати към вратата. Сестрата го хвана под ръка. Д. Немиров, Д, 30. Щом ги пуснеха сутрин [патиците], те бързо-бьрзо се заклащаха към езерото. О. Василев, УП, 36.
– Друга (диал.) форма: заклàтвам.