ЗАКЛЍМВАМ, -аш, несв.; заклѝмам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да климам; заклюмвам. Тасе искаше Гьоре Царчето да си почине, утре рано трябва да отива за пощата, ала той заклима глава недоволен. Кр. Григоров, ТГ, 100. Те гледаха с ожидание, търсеха него. Изведнъж го откриха между струпалите се на плочника хора, заклимаха и заразправяха с очи. Ст. Дичев, ЗС II, 724. Кметът, който бе заклимал на една страна, се поокопити. Т. Влайков, Съч. III, 39. Кръчмарят се усмихна и заклима, / отвън му кимна вечерта. Хр. Смирненски, Съч. II, 224.