ЗАКЛЍНАМ1, -аш, несв.; закълнà, -èш, мин. св. заклèх и закълнàх, прич. мин. св. деят. заклèл и закълнàл, прич. мин. страд. заклèт и закълнàт, св., прех. 1. Най-настойчиво искам някой да направи нещо, задължавам го като с клетва да извърши нещо; заклевам1. Механджията тичаше край лудите глави, молеше се, заклинаше ги да не трошат оканиците или пък се опитваше да заплашва. Ст. Дичев, ЗС I, 542. Напразно Морозини ни заклинаше да не излизаме вън от стените на крепостта. А. Дончев, ВР, 204. Секретарят въртеше диска отчаяно, като ставаше все по-дързък към подчинените и домашните на министър-председателя. Той молеше, искаше, настояваше, заклинаше. Д. Димов, Т, 254. – Кой си ти, човече, заклинам те, говори! Ст. Загорчинов, ДП, 212. Душата ми те моли и заклина: / тя моли; – аз те гледам; – век измина. П. К. Яворов, Съч. I, 81.
2. Диал. Заклевам1 (в 1 знач.), закълнавам1. Излезнаа свещеници, / сичките ги опеяа, / опеяа, заклиная, / и йим право казуваа: / – Фала, брайкя, наши брайкя, / сал са, брайкя, цвръсто държте, / .. / Бугария разбунтете! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 449. ● Нар.-поет. Клетва заклинам. „Татко ти й снощи доходял, / за тебя синко да пита, – / .. / ще идеш утре при него; / ала та клетва заклинам, / ако ти й мила майка ти, / да плачеш синко, да искаш, / с дружина да та не води.“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 34. заклинам се, закълна се страд.
ЗАКЛЍНАМ СЕ несв. (диал.); закълнà се св., непрех. Заклевам се (в 1 знач.), закълнавам се. Но боже! Що съглеждам? Европа се заклина / тирана да пази. Ив. Вазов, Съч. I, 36. И он се люто бре заклина, / дека нече старото братенце, / дека нече у синджир да тура. Нар. пес., СбНУ XIII, 232.
ЗАКЛЍНАМ2, -аш, несв. (диал.); закълнà, -èш, мин. св. заклèх и закълнàх, прич. мин. св. деят. заклèл и закълнàл, прич. мин. страд. заклèт и закълнàт, св., прех. Започвам да кълна, да проклинам; заклевам2, закълнавам2. Стоя пред теб и с люти клетви те заклинам и казвам ти, че всякога ще те обичам. БР, 1936, кн. 8-9, 290.