ЗАКЛИНА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което прави заклинания. – Бори – добави Чубра, – ще бъдеш ли ти заклинател на всички бъдни времена? Й. Вълчев, СКН, 126. Подобно на древен заклинател се обръща към изскочилия изведнъж из мъглата полицай: – Тук всеки има право свободно да пукне на пейката! Т. Генов, Избр. пр, 90. Мил и смешен е този Бахчевански. Прилича на заклинател, който вика духове от миналото. Ем. Манов, БТ, 12-13. Помежду вас има заклинатели, ваши ученици, които вярувате, че изгоняват бесове. КТЕМ, 225.