ЗАКЛИНА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е свързан със заклинание. С чудновати резки и черти всяка сутрин Самуил дълбаеше върху тояга, а говореше се, че знаците са заклинателни и ако не са писани за добро, проклятие стига човек, когото Самуил е нарочил за вражда. А. Дончев, СВС, 147. През нощта, когато той произнесе тия заклинателни и предупредителни думи, може би той е произнасял свой монолог – разговор със съвестта си. Т. Генов, ДОД, 20. Пак прочете надписа – дума по дума. В заклинателната тържественост на израза не проблясваше ли някакво пророчество? Й. Вълчев, СКН, 293. И заклинателният глас остана / със страшната си сила да звучи / завинаги в душата умълчана: / – Заклевам те, за мене не плачи! Бл. Димитрова, Л, 191.