ЗАКЛЍНВАМ, -аш, несв.; заклѝня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Забивам клин в нещо, за да се затегне; заклинявам, заклиням1. Противоп. разклинвам. – Я хайде, помогни ми да заклиним този сандък, че той е от бързите! Ив. Мартинов, ПМ, 32. // Спец. Затягам нещо, обикн. вал, колело, с помощта на клин, за да стане неподвижно. Верижната предавка се състои от следните елементи: верижни зъбни колела, заклинени на валовете, и верига, която свързва двете колела. Маш. IX кл, 117. Обикновено при двубарабанните подемни машини единият от барабаните е здраво заклинен на вала на машината, а вторият – свободен. Ив. Иванов, РМ II, 9.
2. Разш. Укрепвам нещо да стане неподвижно, обикн. с пръст, цимент и под. заклинвам се, заклиня се страд. Когато рамката е поставена и добре нагласена, тя се заклинва в мястото на съединяване. Хр. Марков и др., ТБ, 28.
ЗАКЛЍНВАМ СЕ несв.; заклѝня се св., непрех. Затягам се и ставам неподвижен; заклинявам се, заклиням се. Противоп. разклинвам се. След почистването буталото добре се намазва с масло и го поставят в цилиндъра, при което трябва особено да се внимава да не се счупят или заклинят пружините. Техн., 1928, бр. 3-4 [еа].