ЗАКЛЍНВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заклинвам и от заклинвам се; заклиняване, заклиняне1. За предпазване от заклинване и за осигуряване на постоянна хлабина между частите се правят конични лагери с регулиращо устройство за разтоварване. П. Минков и др., ЕФМ, 160. След всяко аварийно скъсване на подемното въже, например вследствие заклинване на подемния съд, шайбата трябва да бъде основно прегледана. Ив. Иванов, РМ II, 171.


Източник: Речник на българския език (онлайн)