ЗАКЛЍНЯНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от заклиням1 и от заклиням се; заклинване, заклиняване. В случай на заклиняне при каменисто дъно или например при изоставен далян, където са останали огромни камъни, обвързани с въжета, котвата може да се освободи чрез силно теглене. МК, 1992, кн. 2 [еа].
ЗАКЛЍНЯНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от заклиням2 и от заклиням се; заклеване, заклинане, закълнаване.