ЗАКЛОПА̀Ч1 м. Остар. и диал. Желязно приспособление за затваряне на врата; заклоп. Стигнаха горния кат на кулата и катепанът отмахна тежкия заклопач на вратата. Й. Вълчев, СКН, 24.
ЗАКЛОПА̀Ч2 м. Диал. Сгъваем нож; захлупач, заклапач.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. – Друга форма: захлюпàч.