ЗАКЛÒПВАМ1, -аш, несв.; заклòпам, -аш, св., непрех. Диал. Започвам да клопам1. Залапа [салама]. Кътниците му заклопаха често. Т. Харманджиев, КЕД, 102. ● Обр. Картечниците от гарата занизаха дълги тегели, ехото заклокочи и заклопа като квачка. Ем. Станев, ИК III и IV, 461.
ЗАКЛÒПВАМ2, -аш, несв.; заклòпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Затварям, захлопвам; заклапям. Външният воден шум продължава своите екове и неспирната му песен заклопва клепачите ми. Ив. Вазов, БП, 152-153. – Няма никакви богомолци. Едни се юрнаха да посрещнат антихристите, други заклопиха портите си. Ц. Лачева, СА, 30. И тогава черноризецът заклопи книгата, опря ръка на нея. Н. Райнов, КЦ, 51. Отишли в манастира, гдето им показали зимника, дали им хляб и заклопили зимника. Т. Крайчов, ДДС, 131. заклопвам се, заклопя се страд.