ЗАКЛЮ̀МВАМ, -аш, несв.; заклю̀мам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да клюмам; заклимвам. Унесен в своите блянове, той полека заклюма и не сети как го обори дрямка. П. Тодоров, И I, 92. Тогава леля сложи смирено ръце на полата си и заклюма глава. СбСт, 134. И Рускиний харен татка, / глава кат заклюма, / дръпна три пъти умислен / и важно продума. Ив. Вазов, Съч. IV, 78. заклюмвам се, заклюмам се страд.