ЗАКЛЮЧА̀ВАМ1, -аш, несв.; заклю̀ча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Книж. 1. Обикн. несв. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Правя или изваждам заключение, извод от нещо, съдя по нещо. Но вече [вестниците] не предричаха нито близкия край на войната, нито завземането на нови селища. От това Евгени заключаваше, че за германските армии на Източния фронт не всичко е благополучно. Д. Ангелов, ЖС, 172. „Ти си първият, момко, който влезе в тъмния лабиринт без меч, без шлем и без броня. По това, че идеш без оръжие, аз заключавам за твоята голяма храброст.“ Н. Райнов, КЧ II, 34. И наистина, сърбите бягаха нататък, като заключаваха по „урата“, че българите ги атакуват. Ив. Вазов, Съч. VI, 123.
2. Завършвам, приключвам беседа, разговор или мисъл. – Вий нали бяхте министър в София? – Да. – Е, и аз съм оттам! – заключава тържествено бай Ганьо. Ал. Константинов, БГ, 40. И след ред подобни факти и мнения авторът заключава: „Задачата на ръководителя на театъра е лучите на светлина и щастие да ги доведе до хората и осветли и стопли с тях душите“. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 120.
3. Прех. Остар. Сключвам; заключвам, заключам1. При сичкото това вече цял свят видя, че после толкова кръвопролития Сърбия заключава мир с Турция, а още и с какви тежки условия. БГ, 1877, бр. 38 [еа].
– От рус. заключать.
ЗАКЛЮЧА̀ВАМ2, -аш, несв., прех. Остар. 1. Затварям, заграждам плътно; заключам3. Гелите на голяма част от колоидните вещества имат устройство на гъба. Колоидните частички в тях се натрупват една до друга така, че заключават помежду си множество празни пространства, наречени пори, които са запълнени с вода. Хим. VII кл, 58.
2. С предл. в. Включвам; заключам3. Най-великолепната сграда на палатинския хълм е бил Нероновият дворец. „За да дам една идея за пространството му и великолепието му, казва Светоний, достатъчно е да кажа, че заключаваше в себе си едно езеро, което приличаше на море.“ К. Величков, ПССъч. III, 47. Дунавската равнина заключава в себе си полетата: Видинско, Ломско, Оряховско и Ески-Джумайско. А „България“, 17. заключавам се страд.
ЗАКЛЮЧА̀ВАМ СЕ несв., непрех. Остар. 1. С предл. в. Съдържам се, намирам се в нещо; включвам се, заключам се. И сички епархии, които се заключаваха в пределите на Самуиловото царство, се подчиниха на българския патриарх. Р. Каролев, УБЧИ, 25.
2. Съдържам се, състоя се в нещо; заключам се. Сега не е ли ясно за всинца ни, като бял ден, в какво именно се заключава щастието и величието на нашия народ? Ал. Константинов, Съч., 150. Целият свят за него се заключаваше в нивиците, в дворчето, в къщичката. Г. Караславов, Тат., 135. Запяха те [славеите]. Всеки гледаше да покаже най-голямото си изкуство и нежен глас, в който се заключаваше излиянието на най-нежната му любов към неговата дружка. Ц. Гинчев, ГК, 250.