ЗАКЛЮ̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заключа като прил. 1. За врата, помещение, сграда – в който не може да се влезе, да се проникне поради това, че бравата му е затворена с ключ. Противоп. отключен. Старецът му рекъл [на юнака]: – Отсега ти ще ми бъдеш син. Вземи тия десет ключа; те са от десетте заключени врати на двореца. У тебе ще стоят, за да знаеш какво има там. След като аз умра, всичко ще бъде твое. Н. Райнов, ЮНЮ, 85. – Ти ми казваше, татко, че в заключената стая било най-хубавото, а пък аз намерих там само хурка, вретено и книга! НГ, 1942, бр. 197 [еа]. Във този дом, / за който плащам скъп свободен наем, / има една стая / заключена и ключът е загубен. / А може би това е най-хубавата стая? Ст. Гечев, С [еа].
2. За човек или животно – който е в помещение, затворено с ключ, и няма възможност да излиза свободно. „Стояхме заключени в една малка стаичка в продължение на 45 минути, докато охраната на хотела извика подкрепление“ – разказва актьорът. П, 2010, бр. 27 [еа].
3. Прен. За пространство – който е заграден от всички страни; затворен. Агенцията осъществява териториалната си компетентност в областта на пристанищата чрез дирекции, както следва: 1. дирекция „Морска администрация – Варна“ с район, заключен между географския паралел от точката на сухоземната българо-румънска граница и този на нос Емине. ДВ, 2015, бр. 33 [еа].
4. Прен. Рядко. Понякога в съчет. с в себе си. За човек – който е необщителен, неразговорлив; затворен. Противоп. отворен. И да ви кажа ли, всичко това ме прави песимист и заключен: не съм достатъчно стоик, за да понасям дребните обиди. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 398. Заключен в себе си, той рядко общуваше с други хора. // За проява, особеност на човек – който показва, изразява необщителност, неприветливост. Тя срещна неколцина познати, поздрави ги, отмина, усмихна им се може би, но погледът на нейните продълговати тъмни очи беше все така ням и заключен. Г. Райчев, Избр. съч. II, 99. Едно след друго се нижат край него различни лица. Детското лице на Зорка. Профилът на Асен, Философа. Заключеното лице на Рад, Мълчаливеца. Бл. Димитрова, Лав., 41-42. В сянката лицето му изглеждаше още по-тъмно и заключено. К. Константинов, Избр. разк., 172.
◊ Със заключена уста. Разг. Без да продумам, без да кажа нищо. Безразсъдната му догановска кръв кипна и зашумя в главата му. Кога е било това да се изпречи човек насреща му, да го хули и обижда, а той да стои със заключена уста и вързани ръце? И. Петров, МВ, 144. Дядо Костадин ходи в Лозенград да види как стои работата и се върна със заключена уста. К. Петканов, СВ, 132. Със заключено сърце. Разг. С безпокойство, с вълнение и страх. Кръстевица напълни два сандъка със зърно и ги тикна в шумата. Тя кроеше де да скъта повечко царевица и същевременно със заключено сърце чакаше да научи нещо за Слав. Г. Караславов, ОХ, 381.