ЗАКЛЮ̀ЧЕНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Затворник. – Ами ела да си поприказваме като хора и другари! – Нали знаеш какво е положението, бай Герго! – А бе знам, ама сега пък няма да живееш като заключеник! Ст. Даскалов, СЛ, 454. И една огромна сянка се откройва застрашително до прикованото момче. Пристъпва калугерът Зосим и застава пред заключеника с очи, вперени в побледнялото му измъчено лице. Н. Хайтов, ИСО, 7. ● Обр. Аз съм заключеник в мрачен затвор. Д. Дебелянов, С 1946, 86.