ЗАКЛЮ̀ЧЕНИЦА ж. Остар. и диал. Затворничка. Ревниво било окото на ходжата – баща на Анисе – и дъщеря му се озовала зад пармаклъците на горния кат. Оттам русокосата заключеница чакала да види своя другар. Н. Хайтов, ПП, 136-137.


Източник: Речник на българския език (онлайн)