ЗАКЛЯ̀КВАМ, -аш, несв.; закля̀кам, -аш, св., непрех. Започвам да клякам. Заложникът закляка между играчите, обхванат от треската на ръченицата. А. Каралийчев, В, 42. Заиграха младежите и девойките. Увлякоха се и някои невести, заклякаха стари мераклии. Кр. Григоров, Р, 193.


Източник: Речник на българския език (онлайн)