ЗАКÒЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заколвам и от заколвам се. – Хръц! – заколва ме, сетне хваща и жена си за косата – хръц! – заколва я. Такива едни заколвания си представям. Сл. Македонски, ЕЗС, 85.
