ЗАКÒННИЦИ мн., ед. (рядко) закòнник, м. Диал. Близки роднини на младоженеца, като кума, братята му, подкумника и др. Прегозба се казва обедът или вечерята, която се дава от моминия баща на ония отбрани сватове, които са близки роднини или законници на младоженеца. Т. Панчев, РБЯд, 124.