ЗАКОНОДА̀ВСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Законодателство; законодавие. Патриархалният монархический бит преминува постепенно в республиканский, с изборни власти; силата на обичая са заменява със силата на определено законодавство. Н. Михайловски, РВИ (превод), 64. Тии [друидите] освен вероизповедная власт имали в ръце си и гражданская, народное възпитание, законодавството сè в техни ръце били. Г. С. Раковски, БС I, 144. Празнувала ся [Петдесетница] заради благодарност божия, за нови земни плодове и нови жертви за спомен на синайското законодавство и тържествения божий завет с избрания народ. З. Петров и др., ЧБ (превод), 215-216.