ЗАКОНОДА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който се отнася до законодателство. Новата епоха, която днес преживяваме, поражда нужда за нови законодателни реформи. Ал. Константинов, Съч., 52. Народното събрание се свика на 8 декември под председателството на Варненския митрополит Симеон. По своята законодателна работа това Събрание не се отличи. С. Радев, ССБ I, 357. Законодателна инициатива.
2. За държавен орган, институция – който има право да съставя и издава закони (в 1 знач.). Правните норми се гласуват при строго определен ред от законодателния орган на държавата (парламента) или се издават направо с други актове – постановления, укази, правилници. Мор. пр VIII кл, 11. Кабинетът ще иска преди изтичане на мандата на законодателното събрание осъществяване на реформата на работническите пенсии. БД, 1909, бр. 5, 1. Българската държава ще се управлява самостоятелно и независимо по една конституция, изработена от едно законодателно тяло, избрано от народа. НБ, 1876, бр. 53, 204.