ЗАКОНОНАРУШÈНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Неспазване, нарушаване на законите (в 1 знач.), действие в разрез със законите; закононарушителство, беззаконие. – Трябва да се съберат сведения за закононарушения, които е направило Соболевото правителство. В. Геновска, СГ, 204. В нашия квартал стават нередни неща. Нощем строят къщи. Трябва да се спре това закононарушение. Г. Мишев, ЕП, 54. Никой не може да се оправдава пред съда или пред други държавни органи, че не е знаел закона и поради това е допуснал закононарушение. Мор. пр VIII кл, 91. Майка ми скритом изви едното ми ухо, а дядото, стар мирови съдия, свикнал да борави с всякакви закононарушения, само се усмихна. А. Христофоров, О, 44.