ЗАКОНОНАРУШЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което върши закононарушение. Рядко е ставало нужда да си служи с тежката си десница, за да се добере до истината, когато е разследвал някой конекрадец или друг закононарушител. Т. Харманджиев, Р, 50-51. Патриотическото правителство, при участие на лица от всички партийни бои, обяви покойния крал Александър за закононарушител. Пряп., 1903, бр. 14, 2.