ЗАКОНОПРЕСТЪПЛÈНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Престъпване на закона. Тя [западната църква] провъзвела нарядби: Законопрестъплението по забравяние или незнание и съмнявание не е грях. Д. Душанов, ИПХЧ, 239-240.
