ЗАКОНОРОДÈН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който произхожда от родители, встъпили в законен брак. Противоп. незаконороден, извънбрачен, незаконен. – Ще рече, ти се боиш да не кажа утре: договорът е нарушен! А не се питаш дали в дадения случай аз имам интерес да кажа това, дали аз ще пожертвувам положението на детето си като законородено дете за някакви мизерни левове. Ст. Чилингиров, РК, 259. Всичките раждания са разпределени на две групи – „живородени“ и „мъртвородени“ и тия с подграфи „законородени“, „незаконородени“ и „намерени“, като се поставят отделно деца от мъжки и женски пол. ВОВ, 1926, бр. 11, 7.
2. Като същ. законороден(ия<т>) м., законородени<те> мн. Лице, което произхожда от родители, встъпили в законен брак. В по-раншните епохи се е налагала мисълта, че нравствените и обществени закони и ценности представляват нещо завършено и неподвижно. Това е било естествено и логично, защото тогава на морала са гледали като израз на застинала воля на законородения. ВЗ, 1924, бр. 3, 1.