ЗАКОНОСЪОБРА̀ЗНО. Книж. Нареч. от законосъобразен; законно, легитимно. Единственият законосъобразен магистрат до момента беше шефът на Върховната административна прокуратура. Кап., 2000, бр. 22, 16. Постъпвам законосъобразно.


Източник: Речник на българския език (онлайн)