ЗАКÒНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Ирон. Умал. от закон (в 1 знач.). Иван вярваше, че този адвокат ще намери някое мъничко законче и с това законче ще ги отърве от Тошка. Ще му се моли и пари ще му обещае, но да им запази имота. Г. Караславов, Т, 58. – Не можеш ли да изкалъпиш някое законче да се попръскват обществените сгради с гюлово масло? Ал. Константинов, БГ, 20.