ЗАКÒПВАМ1, -аш, несв.; закòпам, -аш, св., прех. Диал. Закопавам1. закопвам се, закопам се страд.
ЗАКÒПВАМ2, -аш, несв.; закòпам, -аш, св., прех. Диал. Закопавам2. Противоп. откопвам. Той чу, че царицата думаше на мъжа си: – Не сме ли най-злочести, като имаме Златка за наследник? – Нека ся размислим на туй, ѝ отговори царят; и ако ни не дойде до ръце, тогава от страх, за да ги не разпилее, трябва да ги [съкровищата] закопаме. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 311. Подрязваните краища от косата си [момите] закопват под лозницата, за да растеле косите им дълги како лозницата. СбНУКШ ч. III, 169. Момчето рекло: „Я, рекло, та фрълих у барата, та кога ожаднееш, да си локаш вода. Ама като умреш повторно, ще те закопам с попове и с владици“. Нар. прик., СбНУ ХLIV, 493. – Как да не ходя и плача? / .. / майка ми лежи умряла. / – Мълчи, Йорданке, не плачи! / Аз ще майка ти закопам, / а теб, Йорданке, ще зема. Нар. пес., СбНУ VI, 81. закопвам се, закопам се I. Страд. Когато се говори за змии, или пари се закопват, или пари се откопват. Е. Каранов, РБ, 75. II. Възвр. Сиромао живял ного мачен живот. Работил и ден, и нощ, ама се не му връвело. Най-после решил жив да се закопа. Нар. прик., СбНУ ХLV, 395.