ЗАКОПНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; закопнèя, -èеш, мин. св. закопня̀х и (диал.) закопнèях, прич. мин. св. деят. закопня̀л, -а, -о, мн. закопнèли, св., непрех. Обикн. с предл. по, за или със следв. изр. със съюз да. Започвам да копнея. Който и да се изправи пред стените ѝ, разбира, че със сила Струмица не се превзема. Очите закопняват да следят птичия полет. Ръцете се усещат слаби. Тая твърдина винаги сама ще избира господарите си. Н. Драгова, КО, 95. Оттук започна да се разширява моят кръгозор; оттук закопнях да видя що има на Балкана и зад него, в Средна гора и по течението на Тунджа надлъж и нашир. Ст. Станчев, ПЯС, 6. И както ученичката се влюбва в своя учител, така тайно закопня по Къната и Митонка. Ст. Даскалов, ЕС, 36. Кина, като гледаше страданията на братчето си, започна скрито да си поплаква. И двамата закопняха за дома и започнаха да се разкайват, че са избягали. Д. Ангелов, ЖС, 471.