ЗАКОРЕНЯ̀ВАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от закоренявам1. Французките градинари посяват граха в края на февруарий или началото на декемврий, като главното нещо при тази култура е щото прокълняването и закореняването на граха да е станало преди настъпването на силните мразове. Гр, 1906, бр. 3, 44.

ЗАКОРЕНЯ̀ВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от закоренявам2 и от закоренявам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)