ЗАКОСТЕНЯ̀ЛОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Неподатливост на промяна и развитие; консерватизъм. И тя се впусна в остри нападки срещу закостенялостта и тесногръдието, срещу криворазбраната и прекалена бдителност. Л. Станев, ПХ, 26. От нас хората не искат закостенялост, а ако искаш да знаеш, очакват творческа фантазия. Д. Кисьов, Щ, 361. Василев се бунтуваше срещу закостенялостта на театъра. Й. Попов, ЧП, 27. Който не е минал през стадиите на различни убеждения, а е останал при веруюто, в чиято мрежа първоначално се е уловил, точно заради тази закостенялост е представител на изостанали култури. Д. Илинова, ЧТЧ I (превод), 175.