ЗАКÒТВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от закотвя като прил. За лодка, кораб, ладия и др. – който е прикрепен на едно място, за да не се движи, който е със спусната котва. Пред пристанището кротуваха закотвени кораби, стари и ръждиви. Н. Антонов, ВОМ, 35. Зад ресторанта намериха закотвена лодка и я наеха, като оставиха предплата.