ЗАКÒТВЯНЕ ср. 1. Отгл. същ. от закотвям и от закотвям се. По-късно започнали да остават тук и за зимуване, за да построят помещения за приготовляване на храната, да намерят места за закотвяне на корабите. Л. Мелнишки, К, 44. Стоманен тел с диаметър 2 мм издържа тежест от 225 кг, без да се скъса. Това позволява да се изработват стоманени вериги за закотвяне на параходи. Хим. IX кл, 1965, 92.
2. Техн. Закрепване, задържане на нещо здраво, неподвижно на едно място. В краищата си тухлобетонните греди завършват с бетонни легла, които при свободно подпиране на гредите върху тухлена зидария служат за по-добро закотвяне на надлъжната армировка. Х. Нисимов и др., С, 237.