ЗАКРЕПОСТÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от закрепостя като прил. Истор. 1. Който принадлежи на феодал според господстващото през феодализма крепостно право; крепостен. Беше прочут и богат. Негови бяха безброй хектари плодородна земя и гори из Хемус и Подгорието, по които пъплеха хиляди закрепостени селяни. Кр. Велков, В [еа]. И двамата имаха големи къщи на по два ката. Къщите им бяха подарък от княза, а именията заедно със закрепостените селяни – пожизнени владения, установени със законодателен акт от самия княз. А. Гуляшки, ЗВ [еа].
2. Като същ. закрепостен м., закрепостени мн. Лице, което принадлежи на феодал според господстващото през феодализма крепостно право; крепостен, крепостник. Крепостничеството още не се беше превърнало в народно нещастие, закрепостените бяха малко, някъде се броеха на пръсти, а в много села изобщо ги нямаше. А. Гуляшки, ЗВ, 10.