ЗАКРИВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; закривя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Започвам да кривя (Н. Геров, РБЯ).
ЗАКРИВЯ̀ВАМ СЕ несв.; закривя̀ се св., непрех. Започвам да се кривя. Ивана се провикна, размаха кърпа и повлече Дочка и другите на двора. Заскачаха и се закривиха из широкия и празен двор. К. Петканов, МЗК, 209.
ЗАКРИВЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; закривя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Прех. Извивам нещо на една страна, правя нещо да стане малко криво; изкривявам, завивам1, подкривявам. Жълтата котка настръхна, закриви опашката си като кравай, изпръхтя и за миг се покатери по стъблото на старата круша. П. Стъпов, ЧОТ, 20. – Дочке, Кино, дръжте да го хванем! Белчо се търкулна от брега, закриви снага, избяга по реката. К. Петканов, МЗК, 160.
2. Непрех. Изменям посоката на движението си, като правя завой; възвивам, извивам1, завивам1. Когато закривяваха из една тясна улица, от противоположната писна кларнет и гръмна тъпан. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 101. По улицата минаваха дълга върволица закрити коли. Колите закривяваха по трамвайната улица и спираха пред училището. Вл. Полянов, ПП, 52. Вместо да мине по правата улица, слезе в малкия дол и закриви край плетищата. К. Петканов, МЗК, 152. Те вървяха мълчаливо, с мушнати в пазухи ръце, нагазиха в един от крайните квартали и закривиха нататък из мръсните улички. Елин Пелин, Съч. V, 35. Като закривихме по един коридор, ний достигнахме до стаята на регента. Ч, 1872, бр. 17, 789. // За път, река и под. – изменям посоката си, като правя завой; завивам1, извивам1, възвивам. После улицата се стесни и закриви покрай дървени стобори с градинки и варосани къщи. К. Константинов, Избр. разк., 82. закривявам се, закривя се страд. от закривявам2 в 1 знач.
ЗАКРИВЯ̀ВАМ СЕ несв.; закривя̀ се св., непрех. Ставам малко крив, извит като дъга; извивам се, завивам се, подкривявам се. Ноктите на големите пръсти бяха пораснали толкова, че се закривяваха. Д. Мантов, ХК, 8. Обаче арапите на тия две последни места различават от другите, зачто нямат коса къдра, а са закривява косата им на кривици. Ив. Богоров, КГ, 77-78. Ченгели са изправиха, / че си слезе Маринчица, / .. / Закачили Петровица, / ченгели са закривиха. Нар. пес., СбГЯ, 114.