ЗАКРЍЛНИК, мн. -ци, м. Лице, което закриля, предпазва, защитава някого или нещо; покровител, защитник, застъпник. При сиромасите е дошъл да ги поучава, очите им да отваря. Сиромашки закрилник. Д. Талев, ГЧ, 301. Обзе ни истински страх. Гледахме мама и не смеехме да шукнем. Сега надеждата ни беше само в нея – тя беше нашият мъж, нашият закрилник, който се оправяше с всички опасни положения. К. Калчев, ПИЖ, 16. Бедните повъздъхнали, зарадвали се наплашените от спахиите селяни; те почувствували ръката на един невидим, неуловим закрилник, който не рачел да им се покаже, но не забравял да отмъсти за всяка неправда и обида. Н. Хайтов, ШГ, 119. ● Балканът наистина беше живо същество, ненапразно народът го наричаше побратим и закрилник. Ем. Станев, ИК III и IV, 329.