ЗАКРЍЛНИЦА ж. Жена, която закриля, предпазва, защитава някого или нещо; закрилничка, покровителка, пазителка. Как тя, едно момиченце, си беше помислила, че може да бъде по-твърда и да опази по-добре тайната от тяхната закрилница, от тая силна жена, която дори не искаше да издаде пред хората своята страшна мъка по брат си? Ем. Коралов, ДП, 147. Те чувствуваха нощта като сестра закрилница, която, ако станеше нужда, щеше да ги прикрие в своите тъмни прегръдки. Д. Кисьов, Щ, 84. ● Там извива от край до край майката закрилница – Стара планина. В самата средина, срещу най-високите върхове на планината, са пръснати махали и колиби. З. Сребров, МСП, 15. Закрилница била гората. Н. Хайтов, ПП, 14. Но съм дълбоко убеден, че една стара книжка може да бъде закрилница на човешката душа и да поддържа светлина в нея. Й. Радичков, НС, 180.