ЗАКРЍТИЕ, мн. -ия, ср. 1. Място, съоръжение, което служи на някого или на нещо за прикриване, защита; прикритие. Задебна противника си да дойде по-близо, та куршумът му да не пропусне тоя път. Ала черният не се поддаде на тая уловка. Избиколи закритието му отдалече и оттам го загледа с безумни хипнотизиращи очи. П. Бобев, ОН, 205. Работниците се пръснаха на всички страни по околните улици. Някъде на групи, някъде по един, по двама всички в първите мигове на уплахата си намериха закритие от стражарските саби. Т. Харманджиев, Р, 133. През един от тия топли и приятни зимни дни ние устроихме хайка на лов на зайци, направихме си закрития с клони и зачакахме гоначите да подгонят дивеча. И. Петров, ЛГ, 100. Момчетата правят снежни закрития в крайпътните преспи и чакат. ВН, 1960, бр. 2665, 4. // Лице, обстоятелство, природно явление и под., което служи на някого или нещо за прикриване, защита; прикритие. Той се безпокоеше за друго, че това празно следствие все пак поставя под съмнение ветеринарния лекар Беляшки, който им беше сигурна опора и добро закритие. Ст. Даскалов, СЛ, 419. Тъкмо в тоя момент няколко ракети се пукнаха високо над главите им и при ослепително бялата им светлина той видя как от горния край, по течението на Драва, под закритието на утринния здрач, към тях бавно плуваха няколко немски гумени лодки и салове. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 73. // Воен. Специално съоръжение, постройка, което служи при престрелка, война, за защита на хора или техника от бомби, снаряди и под.; прикритие. Някой от адютантите изкрещя: „Лежешком“ и веднага след неговия вик нов гръм, вече по-силен от другия, разтърси ронливите стени на закритието. Й. Радичков и др., ГСП, 98.
2. Рядко. Закриване, прикриване. При всяко положение се окопавай, но окопът да ти служи първо за по-добра стрелба, а после за закритие. П. Илиев, ЛВ, 134.