ЗАКРЍТО нареч. 1. В съчет.: На закрито. а) Където не е достъпно за виждане, където има прикритие. Противоп. на открито. В нощна глуха доба вълча глутница, силно изгладняла, застава на закрито, в гората, и чака да мине нещо – добитък какъв да е или човек. Н. Попфилипов, РЛ, 103. б) Където има покрив, заслон. Противоп. на открито. Под навесите стояха на закрито само две машини, които не бяха излезли на работа. Всичко друго бе отишло на предназначението си. Ст. Даскалов, СЛ, 94. Не можахме да видим кога самолетът е кацнал, тъй като чакахме на закрито. П. Вежинов, ДМ, 52. Една неделя след това довършихме плана на селото и работата им беше повечето канцеларска, гдето се вика, и си я работеха на закрито в къщата на наместника. Чудомир, Избр. пр, 155.
2. С гл. съм в 3 л. ед. Означава, че някъде не е достъпно за чужд поглед, за виждане или че някъде има заслон. Ела, тук е по-закрито, няма да ни вали.