ЗАКРОТÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от закротя като прил. Рядко. Който е станал по-тих; затихнал, укротен, успокоен. Байрактарят извади от мешинената си вулия кавала и засвири... Песента се извие като орел, сетне слезе ниско и притихне като закротено стадо. Ив. Гайдаров, ДЧ, 75. Далече в блесналите друми / вървят закротени коли – / в нощта се носят глъч и думи / тъй както летен дъжд вали. Сл. Красински, ЗО, 20.