ЗАКРОТУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Започна да кротувам. Ако се закачи [риба] добре – няма къде да отиде. Ще подърпа, ще пошари наляво-надясно и като се поизмори, ще закротува. Д. Калфов, Избр. разк., 219.
