ЗАКРЯ̀КВАМ, -аш, несв.; закря̀кам, -аш, св., непрех. Започвам да крякам. В близкия вир закрякаха жаби и в чудната вечерна тишина някак трепна челиченият ек на дружната им песен. Елин Пелин, Съч. I, 80. Мощно ура процепи тихия ден и изплаши кокошките, които закрякаха тревожно. Кр. Григоров, Н, 96. Едно ято гъски закряка, разпери криле и се пръсна на разни страни. К. Петканов, СВ, 94. Децата на двора се скараха, сбиха се, закрякаха.