ЗАКУ̀КВАМ, -аш, несв.; заку̀кам, -аш, св., непрех. За кукувица – започвам да кукам; закукувам. Една пролет е пукнала, едни кукувици са закукали като луди, а аз седя и си мисля: „Хубаво нещо е пролетта“. Хр. Пелитев, АЧ, 6. Закука кукувица, зачу я Божил, взе да брои колко години бог му дава – колко пъти кукне кукувицата, толкова. Д. Яръмов, БП, 168. –Закукала сива кукувица, / закукала у гора зелена. Нар. пес., СбНУ XLIV, 273.
◊ Да закукаш като кукувица. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Да преживееш близките си и да останеш сам в къщата си (клетва). Една<та> ни кукувица закука. Разг. Имаме еднаква участ, еднакво лоша съдба, обикн. на самотни хора. – Погаждаш ли се със самотията? – Никому господ да не дава, Станчо! – Да пази, да пази, ама нас не опази. – Едната кукувица ни закука, Стоилко. Елин Пелин, Съч. II, 20. Закука ме кукувицата. Разг. Съдено ми е, предречено ми е да съм беден или нещастен през годината. – И тази година ни закука кукувицата, Добрине! К. Калчев, ЖП, 446. И нашата кукувица ще закука. Диал. Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. Ще доживеем и нашата кукувица да закука. Кога<то> ми закука кукувица на гроба. Диал. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). Ще поумнее кога му закука кукувица на гроба. П. Р. Славейков, БП II, 217. Кукувицата ме закуква / закука. Разг. Чувам за пръв път през годината кукане на кукувица и в зависимост от това в какво състояние, при какви обстоятелства се намирам, съдя за бъдещето си. – Добре е, като го закука кукувицата, човек да е здрав. Г. Марковски, СК, 64. Със душа, като небето ведра, / в ден на труд, огрян с надежда щедра, / първа кукувица ме закука – / господи, да бъде на сполука! Н. Ракитин, Ст II, 45. Всяка година кукувицата ме закуква без пари. Първа кукувица закука. Разг. Употребява се за първи признак, проява на пролетта. Ще служиш у мене до другата пролет, докато закука първа кукувица. Ран Босилек, Р, 85.