ЗАКУ̀ПНИК, мн. -ци, м. Остар. Закупвач, закупчик. Вехтият данък на десятъка се взимаше от ненаситните закупници все пак по стария грабителствен начин. Г. Бенев, БК (превод), 42. Този закупник за нищо друго не ще са грижи освен за собствения си интерес. ДЗОИ I (превод), 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)