ЗАКУПУВА̀Ч м. Остар. Закупвач, закупчик. Огнен отворил дюкян, събирал също и кожи, които продавал на евреи закупувачи в Битоля. Д. Талев, ЖС, 55. Явиха се закупувачи, които поискаха да събират кокалите от салханите, от касапниците и от другите места. Дун., 1876, бр. 1055, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)