ЗАКУЦУ̀КВАМ1, -аш, несв.; закуцу̀кам, -аш, св., непрех. Започвам да куцукам. Дядо Манол остаря, пък и ревматизъм го хвана, закуцука насам-нататък – не върви! М. Марчевски, ГБ, 16. Вълкът все пак беше улучен, и то на два пъти. След първото попадение той закуцука на три крака. Хр. Пелитев, ХО, 117.
ЗАКУЦУ̀КВАМ2, -аш, несв.; закуцу̀кам, -аш, св., непрех. Обикн. с предл. към. Тръгвам, като куцукам. През работното време старият Калинков обикаляше кооперативното стопанство. А привечер, когато се поразхладеше, закуцукваше полекичка към Баев рид. Г. Караславов, Избр. съч. I, 391-392. Човекът с дървения крак се наведе, прибра парите от калпака и закуцука. А. Каралийчев, МИ, 94. Сакатият се дръпна учуден и закуцука към насрещния край на килията. Ст. Дичев, ЗС II, 599.