ЗАКЪДÈТО нареч.-съюз. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място, което пояснява сказуемото или обстоятелственото пояснение в главното изречение; накъдето. – А ти откъде и накъде? – запита бай Михал. – Връщам се оттам, закъдето вие сте тръгнали. Ал. Бабек, МЕ, 30. – Бог на помощ и на добра слука, закъдето си тръгнал! Ст. Дичев, ЗС I, 71. Да чакаме тях или камион, който едва ли ще отива закъдето ние искаме, можеше да закъснеем много. Л. Александрова, ИЕЩ, 239.
2. Въвежда подчинено определително изречение, в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение за място; за който, накъдето. Ако по улиците на градовете се появят „велостоянки“ и хората имат свободен достъп до тях, много ще предпочетат да се придвижат до мястото, закъдето бързат, с велосипед. Отеч., 1977, кн. 10, 16.