ЗАКЪЛНА̀ВАМ1, -аш, несв. (остар.); закълнà, -èш, мин. св. заклèх и закълнàх, прич. мин. св. деят. заклèл и закълнàл, прич. мин. страд. заклèт и закълнàт, св., прех. Заклевам1, заклинам1, заклиням2. Подир това папата закълнаваше Бела IV в името на отца и сина и св. духа да подигне кръстово ополчение против Йоанна Асеня. Р. Каролев, УБЧИ, 46. закълнавам се, закълна се страд.
ЗАКЪЛНА̀ВАМ СЕ несв. (остар.); закълнà се св., непрех. Заклевам се, заклинам се, заклиням се. Подлизва им са от сяка страна, докато им изгори душата със стоката си, за която са закълнава сто пъти, че е от първо качество. З. Стоянов, ЗБВ I, 70. Искателят доказва, а отрицателят са закълнава. ДЗОИ III (превод), 31.
ЗАКЪЛНА̀ВАМ2, -аш, несв. (остар.); закълнà, -èш, мин. св. заклèх и закълнàх, прич. мин. св. деят. заклèл и закълнàл, прич. мин. страд. заклèт и закълнàт, св., прех. Заклевам2, заклинам2. закълнавам се, закълна се страд.